 |
Осъществи националния дух, като обедини
един посветен народ!
Той е не само Царят Обединител, но и Царят съвест. (Отделен
е въпросът, че е и най-интелигентният монарх на времето си.)
Имал е само едно в съвестта си — да даде на България живот!
Борис ІІІ поема троновата съдба на България в идеята на един
родин дипломат, на една изключителна благородност, на една
историческа доблест; на една личност, която може да направи
социална молитва и в дрехата на трона да се принесе в жертва.
Жертвата е поведение за съдбата на един народ или за човечеството
— така, както Христос се пожертва в името на Единосъщието!
Това направи цар Борис ІІІ — единосъщие с националния дух
на България, чрез себежертва!
Борис е кръстен в католически обред, но по Българската конституция
престолонаследникът трябва да бъде кръстен в Източно православие.
Баща му, цар Фердинанд — този велик мъж, дава една от най-големите
жертви — приема анатемата на папата, за да създаде българска
династия! Борис е прекръстен и негов кръстник е руският император
Николай II. Ето с какво започва битието си това дете — със
съдбовност!
Не е странен изразът за Харибда и Сцила, но е нищо в сравнение
с изживяното от бъдещия престолонаследник Борис, който на
3 октомври 1918 година поема престола и става Цар на българите,
не само на България! Той двадесет и пет години върви една
нерадостна, но много достойна и пълна с величие пътека. И
никой не може в душата си да роди бунт и негодувание срещу
ръката, която води кораба на тази държава в онези години.
Цар Борис не само спасява хиляди човешки души, граждани на
тази земя, верни на своя бог (макар и различен от нашия),
но не пpaщa нито един воин на Източния фронт или във война
срещу съседите ни, а с мирен поход взема това, което ни е
принадлежало. Той отстоява и слага черна забрадка на собствения
си дом, но не и върху българската история и народ! Затова
в деня на неговата кончина — 28 август 1943 година, в 16 часа
и 22 минути, един народ изрича думите на Христос на Голгота:
"Свърши се..." Това е не само загриженост, но и
вътрешно прозрение! Народът улавя провиденцията, защото неговата
общност като душевна цялост е сеизмограф на бъднините ни.
Той изплаква "свърши се" в едно развълнувано море
от сълзи…
Монархическите институции съхраняват ценности и извеждат личности,
които знаят що е отговорност и жертва. Затова Царят Oбединител
ще изрече: "Моите министри са англофили, моите генерали
са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил".
Така че когато някой иска да търси кръвната му картина като
блюстител на националните пътища, трябва да го намери в поведението
му на жертва — жертва с величие и достойнство, със смирение
до смърт!
Борис III ни завещава най-великото смирение, което дори и
светците ни не са имали. Той дава всичко — душата си дори!
И в Рилския манастир полага своите кости — в изпълнен дълг,
не като светец, а като богослужещ.
Цар Борис оставя нещо, което е копнежът на българския народ
в неговата историческа бъднина — оставя Oбединена България.
Това ни стига не като блян — това е олтарна молитва!
__________________________________________
Copyright
© 2003, Път на Мъдростта |
