Донесе тук идея за земя и държава!
Земя, която трябва да направи територия, защото ако не е територия, тя още не е държава. Тук славяните двеста години преди нас притежават земи, но нямат държава — имат племенни формули за живот.
Земята е битиейност в кръвната картина на българина; поведението му е пиететно към нея! Тя е майката-земя, наричана Омая в нашия стар език. Затова, макар че не е събожествие с Танг Ра, някъде дълбоко в клетките на българина стои тази Омая, която е същност за него. И точно Аспарух можа да сублимира приложната реалност в една идеология — идеологията земя и държава!
Дързостта, когато е белязана, тя твори! Това е хан Аспарух, когото наричам Основател. Той донася една дързост — дързостта да скъсаме с традицията, когато имаме прозрението и предназначението. Не приема бащиния си завет да не разкъсва снопа на единството — скъсва с покорността към родителското начало и идва тук, защото носи в своята душевност предназначението на България. Трябвало му е воля, трябвало му е динамика да победи традицията, да победи колективната битност на племето. И той взема онази динамика, която неговото божество е дарило с орендата — благодатта като духовна сила на Танг Ра, излята в главата на хана и в опашката на коня.
Така че хан Аспарух е в ъгловия камък, в зидания храм на българската национална даденост, зад чиято тайна безспорно стои волята на цезаря и молитвата на жреца! Този избранник на наследена от нас България, достойно жива още, тази посветена личност, идва с шепа прабългари, обюздва динамиката на коня, издига олтар и в сърцевината на милионна Византия от славянската неорганизираност прави държава, която след това се ширва в безбрежностите на земи, води и планини!
Той няма смут, защото не приема скръбта и не търси стена на плача, а войнство, което с меч и Танг Ра чертае два века история на България. Прозрението го определя, съдбата го води, осъществената идея го оставя жив в душите ни!




__________________________________________
Copyright © 2003, Път на Мъдростта