Цар Борис III - Обединител Хан Аспарух - Основател Княз Борис - Покръстител Цар Симеон - Просветител Св. Климент Охридски - Азбучник Св. Иоан Рилски - Покровител Св. Патриарх Евтимий - Мистик и Воин Отец Паисий - Будител Васил Левски - Икона на българската свобода Баба Тонка - Майка на безстрашието Княз Александър Батенберг -  Съединител Пенчо Славейков - Прозрението на българския гений Ванче Михайлов - Воин на оскърбените българи
 
 



Осъществи стратегия на културата — Златен век на българската книжнина!
Готвен е в Магнаурската школа за духовния живот на България, но се оказва, че не по-малко, а дори няколко свои степени е по-добър цезар, отколкото жрец. Обединява България и я разширява до неимоверност. В същото време създава стратегия на културата — стратегия на експанзията, не на агресията.
Азбуката княз Борис приема като културна потреба, а с нея цар Симеон създава книжовните школи, двете български академии — Oхридската и Преславската. И във великия събор "Приложение книг" въвеждат старобългарския език във вероизповедното чтение и в царската канцелария.
Когато една култура не е рефлекс на мисленето, а душевно развитие, тя не отразява, тя променя. Точно това прави Просветителят със Златния век на българската книжнина.
Златният век на българската книжнина е характеристиката на България! Не е само стратегия за самосъхранение — той е творческо въображение и безпогрешна интуиция за религия и знание, за държава и социална йерархия. С доктрината Рах Symeonica — битието на българската политическа и културна мисия, се възправяме срещу обидата на големите империи, че те са дарени, а ние варвари. Това е доктрина на универсална промяна на поведението в европейската цивилизация — да поднесеш на всички славяни писмо и кръщение.
Всеки има право, всеки има основание, всеки носи своята валентност за историчност, но не всеки се опложда и ражда битие за историчност. Това показва Симеон, с основание наречен Велики, със своята стратегия на културата, макар че е безспорен и в битките. Сравняван е с Птоломей, но проявява и рядка далновидност и достойнство, каквато неговият предшественик Атила Велики показва, когато стига Рим. Симеон не позволява да бъдат развратени воините му — стигнали пред вратите на Цариград, не разрешава да влезат в покварения град. Така проявява и будност — да не оскверни народа си, и милосърдие да прости — да не унищожи Цариград.
Ето каква величествена пирамида гради у нас Симеон — като съзнание и служение!




__________________________________________
Copyright © 2003, Път на Мъдростта