Изрази мистичния дух на българина чрез исихазма!
Не позволи да угасне огънят на българската вяра!
Търси вътрешната светлина и опорност в съприкосновеността човек — Бог. Когато става патриарх, въвежда в нашето християнство (с одобрение на Цариградската и други източно-православни църкви) учението за безмълвната молитва, която ни служи в пет века без официална Църква и олтар да си палим кандило за несмутена бъднина. В душите ни исихазмът като вътрешно съзерцание е нашата опорна устойчивост — не непоколебимост, а убеденост! Културата на великото безмълвие ни съхранява в идеята за национална същност.
Българският народ носи съдбата си изначално чрез динамиката на коня, после чрез обречената клетва за вярност, а след това с мълчаливата всеотдайност на исихазма! Патриарх Евтимий извежда в душите ни точно онова, което имаме — мистичния, аскетичния дух на българина, в съпоставка с евтината етика на Европа.
Когато се въвежда новата култура, създава се и нова школа — третата, голямата школа, която предварва Ренесанса — Търновската. Тогава Патриарх Евтимий прави преобрат — първата езикова реформа и нови преводи на свещените книги. Защото когато светите братя Кирил и Методий ги превеждат, не знаят всичкото богатство на старобългарския език. Понятията свързани с етиката, с абстракцията и пр. е можел той да ги даде — затова прави препреводи, като в същото време пише изключителни панегирични трудове.
А когато царят го няма, той, духовният баща, поема меча и показва жертвоготовност: "Ето, вземете моята глава!" Патриарх Евтимий остава жив, но е пратен на заточение. Целият народ с един нестихващ поплак го изпровожда от Търново. Той е оплакван не като страдалец, а като загубена опора — "На кого ни оставяш, добрий пастирю?" — "На Светата Троица — и сега, и навеки!"
Това е великото предназначение на Патриарх Евтимий — светостта да поеме, като воля на Бог и народ, вибрацията на историческия и националния дух и да го брани до сетното си дихание. Така той оставя в своя народ, погребан и чакащ възкресение, духа на българина чрез исихастката култура.
Ние носим отговорност за съпоставка между историчност и реалност, а те наистина най-добре са въплътени в образа на този велик мистик и пророк на исихазма. Той е неизмеримо голям — и по божествено вдъхновение, и по възможности. Нетленната светлина ни я дарува както за храма, така и за трона!




__________________________________________
Copyright © 2003, Път на Мъдростта